Дейвид Хъдълстоун

Модератор: KrasiK

Дейвид Хъдълстоун

Мнениеот аврора » Нед Юни 08, 2014 12:39 am

http://sporta.bg/?load=OtherSports::Art ... id=1087588

Роден да бъде "лъв"

Изображение

Датата е 23.02.2012. Часът е около полунощ и преди броени часове 13 хиляди души в зала „Арена Армеец“ бяха със сълзи в очите и на крака, когато Йордан Йовчев направи почетна обиколка, слагайки край на спортната си кариера по най-красивия възможен начин – у дома, пред българска публика и хиляди, които го обичат. Шоуто беше невероятно, но с лек горчив привкус. Данчо каза „край“, а в главата ми се въртеше само една мисъл – ще имаме ли друг като Йордан Йовчев в родната спортна гимнастика?

Йордан Йовчев и Красимир Дунев се прибраха в България, за да върнат българската спортна гимнастика там, където ѝ е мястото. Вече няколко години се работи по тази линия, но от самото начало беше ясно, че няма да е лесно и няма да стане бързо с помощта на магическа пръчка. С когото и да разговарях след неговия бенефис, всеобщото мнение беше, че скоро няма да се радваме на тези успехи, които Данчо постигаше през последните повече от две десетилетия. Дали не бяха прави тези хора?

***

Датата е 25.05.2014. Любимият ми Реал Мадрид беше станал шампион и след дълга нощ малко след 10:00 часа стигнах в зала „Арена Армеец“, където се проведе Европейското първенство по спортна гимнастика. По коридорите, в прес-центъра, дори на трибуните цареше тишина. На кон с гривни в залата точно се появи Дейвид Хъдълстоун – детето-чудо на българската спортна гимнастика. Беше негов ред да се качи на коня и да покаже на какво е способен.

“Във финала коня той просто го изрисува. За мен това беше великолепно. Настрана оставям съдийството, не казвам, че е било лошо, беше съвсем нормално и обективно. Но ние играем0 съчетание с по-ниска трудност и затова остана 5-и“, казва с трепет в гласа Дамян Игнатов, личният треньор на Дейвид, в нашия разговор само няколко дни след успешното представяне на 13-годишния ни талант в дебюта му на Европейско първенство.

Изображение

В този ден се случи нещо много специално. На сцената изгря най-новата млада звезда в световната гимнастика. Поздравите към Дейвид и неговия треньор не стихваха, а самият Хъдълстоун не показа и грам притеснение – било то от дебюта, публиката, интереса на журналисти и т.н. Сякаш спортната гимнастика е в кръвта му, а вниманието към него продължава с години.

Цяло чудо е тогава, че този спорт в никакъв случай не е първата му любов. Като съвсем малък той е бил запален по скейтборда, а първите му спомени, свързани със спортната гимнастика, не са никак добри.

“Тогава живеехме на Карибските о-ви, около 8 години. Майка ми е виновна за това, че почнах да тренирам гимнастика. Тя ме запозна с този спорт, когато бях на 3-4 години. Първите ми спомени бяха сълзите, защото изобщо не харесвах гимнастиката. Беше ме страх почти от всичко, единственото, което обичах, беше да скачам на батута и да изкачвам въжета, в това бях най-добър.

Но тогава не харесвах гимнастиката. Там тренирахме малко като за развитие, само се занимавахме с гимнастика. Като в час по физическо – горе-долу всеки ден. Тогава обичах скейтборд, бях много добър, много ми харесваше, а и според майка ми бях много добър. Много бях запален, но в крайна сметка почнах да се занимавам с гимнастика“.

За това е виновна майката на родния талант Гергана Георгиева, която също се е занимавала с гимнастика. Тя забелязва големия талант на своя син и, за разлика от мнозина, насърчава този талант. Но не в САЩ, а в родната България.

Изображение

„Майка ми започна да търси по сайтовете клубове по спортна гимнастика в България. Затова се прибрахме в България – за да тренирам гимнастика, а и да науча по-хубаво българския език. Така намерихме и сегашния ми треньор – Дамян Игнатов“, спомня си Дейвид.

Опитният наставник веднага забелязва таланта на Хъдълстоун, който в началото е имал леки проблеми с езиковата бариера, но това не пречи на моменталния успех, който гимнастикът постига.

„Запознахме се някъде в края на 2008 година. Те дойдоха в залата с майка му – беше много мъничък, а и не правеше никакви упражнения, защото беше тренирал само задължителна гимнастика в училище, което не е достатъчно“, спомня си треньорът.

„Талантче си е от малък“, казва Игнатов с усмивка. „Всичко му се удаваше и го пуснахме още на първото зонално състезание – само три месеца, след като почна тренировки. Класира се 10-и в София, а след това стана и шампион във Варна на републиканското“.

България започва да се запознава с качествата на Дейвид още след първите му състезания, а амбицията на майка му и личния му треньор помагат на младия талант да продължава подготовката си дори с мъжкия национален отбор.

„Лятото и есента на 2009 година бях треньор към националния отбор и се направи един лагер на морето. Майка му държеше той да присъства и го взех с мен, за да не прекъсваме тренировките. Той трябваше да бъде с големите, всички го харесваха, а и почваше да се вижда нещо в него“.

В периода 2010-2012 талантът на младия „лъв“ си казва думата и той започва да печели златен медал след златен медал на родната сцена, като е без никаква конкуренция. Започват и участия на международни турнири, единият от които в Нови Сад.

Изображение

„Той беше абсолютен шампион в Нови Сад и тогавашният президент на техническата комисия на ЮЕГ дойде и лично поздрави Дейвид за изпълнението му на успоредката. Той вървеше ръка за ръка с Валери Йорданов, който е две години по-малък от него. Сега той играе във „Фамилията“, така че може да се каже, че всичките мои деца стават звезди (смее се). Дейвид обаче израсна много само за 3-4 години“, казва Игнатов с гордост, присъща за бащина фигура.

Във всяка спортна кариера обаче има тежки моменти, които не са подминали и младия лъв. Всичко започва с връщането на неговото семейство в САЩ за известно време.

„През септември 2012 той трябваше да замине за САЩ с неговото семейство за около 7-8 месеца“, спомня си треньорът. „Тогава отидох да го видя и да разбера как се готви. Не останах особено очарован от подготовката, защото не се обръща достатъчно внимание на нещата, които сме работили преди и са важна част от нашата подготовка. Например, преди състезания играят много малко съчетания, а по този начин се нарушава подготовката“, убеден е Игнатов.

В края на 2013 година пък започват и проблемите с контузии за младия Хъдълстоун – неизбежна част от живота на спортния гимнастик.

„Покрай подготовката за Европейското почнаха и контузиите. Той не успя да участва в Нови Сад през декември, като глезенът му постоянно се подуваше по време на тренировки. Проблемът продължи и през януари и се опасявахме, че няма да може да е полезен и на себе си, и на отбора“, признава Игнатов.
Изображение

„Много трудно успявах да тренирам, наистина имаше много болка. Земя и прескок изобщо не играех, когато много ме болеше. Това продължи около месец, като дори отскоци не можех да правя“, сподели малкият „лъв“.

Тук се намесва и лекарят на националния отбор по лека атлетика д-р Лозанов, който на драго сърце помага на екипа, като след няколко прегледа поставя инжекция в глезена, която постепенно убива болката. Двамата са силно благодарни на д-р Лозанов, който впоследствие помага при появилия се втори проблем с прасеца на другия крак. Въпреки че подготовката не протича според плана, а Дейвид залага на по-прости съчетания на споменатите земя и прескок, Хъдълстоун записва трето място в многобоя на силен турнир в Австрия.

„Гимнастикът се изгражда в залата, но състезателят – в състезания“. Двамата споделят тази максима, която се оказва решаваща преди началото на Европейското първенство в София.

„Направихме две състезания след това в Австрия, които бяха много важни. Защото с гимнастиката той няма проблем, но състезанието не е гимнастиката в залата. Повлияха му добре. На второто състезание му се вдигна самочувствието, след като стана трети в многобоя – бихме и австрийци, и унгарци, които направиха силно Европейско. Силни момчета бяха, но това му даде повече самочувствие и влизаше в залата с по-голямо желание. Тренирахме отлично“, категоричен е Игнатов, но тогава съдбата изиграва нова лоша шега на печелившия български тандем.

„5 дни преди Европейското първенство той получи проблем с прешлените на гърба и силни болки в гърба. Дори два дни преди шампионата той изобщо не тренираше – чак на подиума игра своите съчетания. Пак се разправяхме с лекари, а по-време на Европейското продължаваше да има болка, макар и по-малко“.

И това обаче не спъва Дейвид по пътя му към европейските висини. Той поведе младежкия национален отбор към 12-ото място в отборното класиране, а след това се класира и 12-и в индивидуалния многобой. Най-младият участник впечатли всички и веднага влезе в сърцата на стотици българи, които уважиха турнира при младежите. Двете 5-и места, които постигна на кон с гривни и успоредка, пък бяха черешката на тортата в седмицата, в която цял свят чу за малкия „лъв“ на име Дейвид Хъдълстоун.

„На първенството имаше само 4-ма човека в неговата възрастова група, като нито един от тях не записа предно класиране или финал. Това не беше неговото Европейско първенство – неговото е след две години, но показа страхотни умения и беше най-младият участник в два финала. Това е най-големият му успех“, с гордост споделя Игнатов.

„Той в продължение на два дена не допусна нито една груба грешка. Може да е имало дреболии, но досега никога не ми е играл така – два цели дни. На самия финал на коня той го изрисува. За мен това беше великолепно. Настрана оставям съдийството, не казвам, че е било лошо, беше съвсем нормално и играем по-слабо съчетание и затова остана 5-и. На следващия финал имаше 2 часа пауза, там допусна по-сериозна грешка, но въпреки това завоюва и там 5-а позиция. Това е невероятен успех – за него, за цялата ни гимнастика, за треньорския колектив. Старши-треньорът Митев ми даде сериозна подкрепа още през януари, когато ме успокояваше. И той знаеше, че Дейвид ще покаже нещо специално на Европейското“, казва още треньорът.

Талантът определено е на лице при Дейвид, но той е едва на 13 години и трябва вече да свиква с напрежението на големите форуми и с факта, че всеки му вещае бляскаво бъдеще, редица медали и успехи близки, ако не и по-големи, от тези на Йордан Йовчев.

„Първото състезание в Австрия се бях паникьосал, направих три закъсвания. Но на следващото състезание си повтарях „спокойно, Дейвид, всичко ще е наред“ и след като отидохме в Австрия за втори път и там ми беше удобно и спокойно“, казва Дейвид.

Изображение

А каква роля са изиграли непрестанните викове от публиката по време на турнира?

„Беше много яко да играя пред българската публика. Хубаво е, когато българите те подкрепят – самочувствието ми определено се повиши, а адреналинът беше много висок“, казва Дейвид с благодарност, която показа още на подиума, изпращайки целувки на публиката след всяко съчетание.

„Изтръпнах от радост, когато играх тук. Целувките бяха съвсем спонтанни, инстинктивни. Тя ми повлия много положително. Всичко беше от любов към публиката“.

От любов към публиката. Дейвид не просто е щастлив, че играе пред българската публика. „Изтръпнах от радост“. „Адреналинът беше много висок“. Кога за последно чухте толкова ласкави думи от спортист към публиката? А той е едва на 13 години!

Днес в Европа вече знаят за едно момче, което всеки ден след училище отива в зала „Раковски“ и тренира неуморно със своя треньор, който е много повече от човека, който го тренира. Дамян е негов житейски учител, който му помага с всяко премеждие в живота. Какъв хубав подарък на съдбата, че ги събра двамата през 2008 година.

Днес в Европа вече знаят за едно момче, което едва на 13-годишна възраст показва завидна зрялост и самочувствие, с което пребори младежи, които са готови да се борят за челните места и при мъжете.

Днес светът завижда на България, че това момче ще носи слава, медали и радост на цялата българска публика, която тепърва ще заобича още по-силно българския „лъв“ Дейвид Хъдълстоун, който след няколко години ще ни накара да се питаме не „дали“ ще стигне Йордан Йовчев“, а „кога“.

А към 18:00 часа на 29-и май (денят, в който проведох разговора с невероятни тандем) аз получих отговора на въпроса „ще имаме ли друг като Йордан Йовчев в гимнастиката?“. Не, няма да имаме нов или пък втори Йордан Йовчев. Но ще имаме Дейвид Хъдълстоун – момчето, родено да бъде „лъв“.

Безспорно „роденият да бъде лъв“ Дейвид вече е на картата на световната спортна гимнастика, след като с играта си остави сериозни впечатления, най-вече с изящната си техника и завидното спокойствие, с които овладяваше всеки уред в зала „Арена Армеец“.

Как се отразява това на Дейвид, и то на тази крехка възраст от 13 години?

„Не се мисля за звезда“, лаконичен по темата е Хъдълстоун със завидна скромност, предвид че едва на 13 е спечелил всичко възможно в България и вече се гордее с две 5-и места на Европейско първенство.

“Надявам се, че няма да прегори. При него няма мания за величие, за момента е постигнал успеха, че е изиграл всичко както трябва. Сега ще почне да печели медали. Все още не е достигнал момента, в който да се възгордее, може би след две години ще дойдат медалите на Европейското“, смята личният му треньор.

„Всеки състезател трябва да гони. Още 20 години трябва да играе, за да стигне Данчо. Това трябва да му е стимул. Важното е да не падне желанието, той не се чувства звезда, но му е приятно да е гимнастик. Дано всичко мине нормално и да не се откаже от гимнстиката. Засега не виждам такива насоки, старае се, работи, упорит е“.

Разбира се, от българската федерация по спортна гимнастика заделиха 3 хиляди лева от бюджета, за да поощрят старанията на Дейвид Хъдълстоун и Дамян Игнатов, но българският тандем се е сблъскал с реалността в Министерството на младежта и спорта, където не са заделени средства за поощряване на добре представили се спортисти на Европейски първенства при младежите и девойките.

„Така премина това европейско с много емоция. Получихме награда по 1500 лева за него и за мен, но доколкото чух в Министерството на спорта няма такъв параграф. За мен това е някакво недомислие. Силата на Европейското първенство при юношите беше толкова голяма, колкото и на мъжете. Ако един юноша постигна успех и не бъде възнаграден, той може да не стигне да играе до мъжките първенства“, убеден е Игнатов.

За съжаление, този феномен продължава вече дълги години, като българските спортисти редовно се готвят на собствени разноски, страдат от различни лишения до момента, в който успяват да постигнат някакъв успех и временно са заливани от финансови поощрения и обещания за по-светло спортно бъдеще.

„Имаше много юноши, които без проблем щяха да се състезават при мъжете, а и някои бяха по-добри от тях“, убеден е Дейвид, визирайки най-вече представителя на Великобритания Найъл Уилсън, който грабна 5! златни медала при младежите, а в „Арена Армеец“ се чуваха разговори как мястото му не е при младежите, предвид лекотата, с която разби конкуренцията си.

„Те са си мъже. Да пробиеш при тях е много трудно и да кажеш, че няма някакъв вид поощрение, защото някой не си е свършил работата в Министерството. Самият министър не си е свършил работата, министърът не може да оцени какво е да си евро шампион или 5-и в Европа. Защо да ги делим на малки и на големи?

Силата е еднакво голяма, не могат да ме убедят, че няма да ги стимулират, защото са по-малки. Как ще разчитам, че той утре ще играе на Олимпиада? Трябва коренно да се промени отношението към юношеския спорт.

От бебешка възраст почват в спортната гимнастика, от деца почват други спортове. Когато имаш успех на такова ниво, и да се казва, че няма такава точка... това за мен е много слаб момент на цялата система“, с огорчение говори г-н Игнатов, който среща още един много сериозен проблем в работата си като треньор на Дейвид и издигането на младия талант по стълбата към върха в спортната гимнастика.

"Проблем е, че заминава за САЩ сега на 12-и и няма да може да участва на Републиканското. Това не е от такова значение, но няма да се готви при нас в следващите месеци“.

Причините за това са няколко, като мнозина от вас ще се сетят, че едната е икономическа. Друга причина е, че Дейвид буквално е загубил две години, завръщайки се в България и започвайки да се готви в българско училище. Например, през тази година той беше 6-и клас, а не 7-и. Преди това той е бил върнат и във втори клас при първото идване на младежа в България. Причината – българската образователна система не приема американската.

Разговорът за бъдещето определено не беше сред най-хубавите. Големият проблем е, че печелившият български тандем няма да може да работи заедно в следващата година, освен ако от Министерството на спорта не помогнат по някакъв начин за подготовката на Хъдълстоун.

„Надяваме се, че след като нямаше поощрителна награда, ще му позволят да се включи в нашите задгранични лагери, за да следя неговото развитие. Надявам се да го и посетя. Като приключи училище в края на март съм говорил с майка му да се върне в България и поне 6 месеца да е на подготовка при нас“, признава Игнатов, който е убеден, че тандемът ще се справи.

„Засега това е планът, как ще се финансира – засега не знаем. Надяваме се да отпуснат средства за неговата подготовка.

“Говорих с Красимир Дунев и с други специалисти и трябва да се направи заявка за неговата подготовка. Да се отпуснат тренировъчни задгранични дни, мисля, че има право. Все пак е №5 в Европа, където живеят над 500 милиона души. Аз съм му необходим там, американец няма да му помага по този начин, по който аз. Не сме водили разговори как ще се готви, всичко ще се върши в движение. Сега ще тренира при един китаец, ще видим какво ще стане. Ще стиковаме нещата. Но е хубаво да си идва в България, за да тренира при мен“.

Разбира се, самият 13-годишен талант иска да играе за България. Засега обаче той ще трябва да се готви в САЩ, където реалността е съвсем друга и изплуват други проблеми на повърхността.

„Трябва да си богат, за да пробиеш в гимнастиката в САЩ“, казва Хъдълстоун, а Дамян пояснява с това, че подготовката на един гимнастик, с тренировки и състезания излиза около 17 хиляди долара годишно. Тези пари излизат от джоба на гимнастика.

„В САЩ таксите са много скъпи, освен това ако трябва да се стигне до медицински намеси и прочее – става ужас. Тук като че ли е по-лесно.

Майка му похарчи 4.500 долара само за да играе на националното първенство, и то за едната глупост, че само той се е класирал и трябва да поеме разноските и на треньора си. В Европа за тези пари могат да се уредят 4-5 състезания. Има толкова състезания, разстоянията са много големи, изобщо трябва да имаш 17 хиляди долара, за да се занимаваш сериозно. В България не е така, ще видим как ще протекат нещата, всичко ще правим в движение. Но ще се състезава от името на България“...

„Гледали са ме как играя и ме харесват“, казва Дейвид, когато насочих разговора към възможността в САЩ да се опитат да „присвоят“ българския "лъв". Засега, такава възможност няма, но в бъдещето се крият няколко ситуации, които ще изпитат характера на младия Хъдълстоун.

„Да, когато той отиде и след 10 години стане шампион на Америка, тогава може да му предложат нещо. Засега това не стои на дневен ред, там няма пари за подготовка, един играч един ден е в един отбор, в друг ден е в друг отбор. Но проблемът е, че за да тренираш и играеш гимнастика на ниво, излиза много скъпо“, казва Игнатов.

Засега това не стои на дневен ред, но след време той ще бъде студент в САЩ (отново, българската образователна система не признава американското образование).

„Когато са на 20 години, ги купуват по следния начин – ставаш студент към някой институт и представяш университета, който реално ти плаща със стипендия. Такъв беше случаят с Еди Пенев, така ще стане с Йордан Александров (настоящ национал) и тогава си абсолютно зависим от тях, защото те ти плащат образованието“, обяснява Дамян Игнатов.

Трябва да участваш на техните студентски първенства. Тогава вече, ако си много добър, ще се опитат да те вземат в националния или ще ти предложат поне“.

Има още един гимнастик, който е бил изкушаван от САЩ.

Там го познават, но не както тук в България“, споделя Дейвид за участника на шест Олимпиади Йордан Йовчев.

„На Йордан Йовчев са му предлагали да играе за Америка, и то няколко пъти. Всичко обаче си зависи от човека. Ако беше приел, пак щеше да е много добър, но е съвсем друго, че си остана в България“.

Може би и при Дейвид ще се развият така нещата, но ако го искат, ще успеем да го задържим“, убеден де Дамян Игнатов.

Засега обаче всичко се прави стъпка по стъпка. Независимо от проблемите, които срещат двамата, те продължават напред и имат амбицията за успехи съвсем скоро.

„Засега искам да тренирам здраво за следващото Европейско първенство. Искам да се подготвя добре и да стана европейски шампион“, категоричен е Дейвид със завидна решителност в гласа.

„Дай да планираме първо медала, после ще мислим за шампион. Не се става лесно европейски първенец“, с усмивка казва Дамян.

„Ще го направя. Искам да ставам все по-добър и по-добър“, решен на всичко е малкия „лъв“.

За съжаление, и тук има няколко проблема, които няма да бъдат разрешение, поне докато Дейвид е в юношеските си години. По принцип, той трябва да участва на младежката Олимпиада през август, но е прекалено малък и няма право да участва. Парадоксът е, че след 4 години ще бъде прекалено голям и пак няма да може да вземе участие. В същото време пък няма Световен шампионат за младежи, което оставя тандема с първенствата на Стария континент и отделните надпревари в международни турнири.

„Бих завел дело срещу ФИГ и МОК защото това правило нарушава човешките права (правилото е, че на тази Олимпиада могат да играят младежи родени 1997, 1998). Бих предложил да направят като на Еврпейското и да бъдат добавени децата 1999 и 2000 година, ако искат и успеят да се класират. Така се обхващат всички и нивото на първенството се вдига. Трябва да се внесе предложение за промяна на правилото“, категоричен е Дамян, като споделя, че не само в спортната гимнастика има недоглеждане на правилата. Това обаче е работата на местните федерации и олимпийски комитети. Работата на Дейвид и Дамян е да тренират и всеки ден да правят по една крачка по своя път към върха.

„Просто искам да се върне да си водим подготовката и да участване на Европейския фестивал. Да си дойде по-раничко. Ще ги направим нещата, аз ще го доведа, тя и майка му ще дойде, но той да дойде по-рано, ще се оправим 2-3 месеца (споглеждат се). Няма как по друг начин да го направим“, вярва Игнатов.

“Като стане студент ще е по-трудно – 50 хиляди долара на години ще струва и ще трябва да играе за отбора. Еди Пенев беше така и нямаше как да участва на едно Европейско. Но там ставаш много зависим от университета“...

Дейвид Хъдълстоун може да е само на 13 години, но житейският му път вече е толкова дълъг, че може да бъде написана книга за преживяванията му до момента. Момче, израснало на Карибските острови, чиято първа любов е скейтбордът. Момче, което при първата сълза в залата можеше да се откаже и никога да не стигне до България. Да не знае перфектно български. Да не се срещне с Дамян Игнатов, с когото са неразделни. България да не чуе и дума за малкия Дейвид, който съвсем скоро няма да излиза от устата на никого, дори леко свързан със спортната гимнастика.

Да, има трудности, да, някои от тях са и ще бъдат големи пречки. Но щеше да изглежда неестествено, ако пътят беше лесен. Пътят е страшен, но славен. И днес, в деня, в който почитаме паметта на българските герои, вярвам, че след няколко години България ще има своя нов спортен герой.

Успех Дейвид и, дай Боже, след 20-25-30 години България изпрати и теб така, както го направи с Данчо – на крака, с ехо от нестихващи аплодисменти...
Аватар
аврора
Модератор
Модератор
 
Мнения: 16062
Регистриран на: Нед Апр 27, 2008 12:25 am
Местоположение: Русия Санкт-Петербург

Re: Дейвид Хъдълстоун

Мнениеот аврора » Нед Юни 08, 2014 12:44 am

http://sporta.bg/?load=OtherSports::Art ... id=1087424

Красимир Дунев и Дамян Игнатов признаха на пресконференция днес, че изгряващата звезда на българската спортна гимнастика Дейвид Хъдълстон ще замине и ще се подготвя в САЩ в най-скоро време.

Заминаването на неговото семейство е продиктувано най-вече от тежката икономическа обстановка в България, като майката на родния талант трудно намира работа в България.

"Винаги ще играя за България, но сега трябва да замина за САЩ", призна Дейвид на днешната пресконференция, на която той и треньорът му Игнатов получиха премии от по 1500 лева за 5-ите места на кон с гривни и успоредка, които записа българският талант.

Красимир Дунев пък настоя, че от българската федерация по спортна гимнастика ще направят всичко възможно да изпратят за САЩ и неговия треньор, за да може той лично да води подготовката на най-голямата надежда на българската гимнастика.

Започнати са разговори с Министерството на младежта и спорта за допълнително финансиране именно поради тази причина.

Самият Игнатов е изявил готовност да замине за САЩ, тъй като се опасява, че методиката отвъд Океана няма да бъде от полза на Хъдълстон, тъй като там са замесени много пари и различни спонсори, а Хъдълстон настоява, че иска да играе за България.

Освен това в САЩ залагат на масовостта в този спорт и са буквално милиони децата, които играят гимнастика, като на Дейвид няма да бъде обърнато достатъчно внимание, смята още Игнатов.
Аватар
аврора
Модератор
Модератор
 
Мнения: 16062
Регистриран на: Нед Апр 27, 2008 12:25 am
Местоположение: Русия Санкт-Петербург

Re: Дейвид Хъдълстоун

Мнениеот stefaniart » Сря Юни 07, 2017 4:46 pm

Изображение Изображение

Изображение Изображение

Изображение
stefaniart
Новак
Новак
 
Мнения: 26
Регистриран на: Чет Май 13, 2010 12:08 pm

Re: Дейвид Хъдълстоун

Мнениеот stefaniart » Сря Юни 07, 2017 4:47 pm

Изображение Изображение
stefaniart
Новак
Новак
 
Мнения: 26
Регистриран на: Чет Май 13, 2010 12:08 pm

Re: Дейвид Хъдълстоун

Мнениеот stefaniart » Пон Юли 31, 2017 12:08 am

Българският гимнастик Дейвид Хъдълстоун спечели бронзов медал на земя на Европейския младежки фестивал в унгарския град Дьор.
Хъдълстоун завърши трети във финала с резултат 13.733, като съвсем малко не му достигна да бъде втори.

Честито на Дейвид и на неговия треньор- Дамян Игнатов! Пожелаваме ви още много успехи .

Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение
stefaniart
Новак
Новак
 
Мнения: 26
Регистриран на: Чет Май 13, 2010 12:08 pm


Назад към Фотографии (Photos)

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта