Правилата на играта със спортните бази
Капитал - СПОРТ, Брой 32, 11 август 2006, 00:00
Елеонора ГУНЧЕВА
http://www.capital.bg/show.php?storyid=276960
Социална или търговска дейност ще развиват стадионите и залите?
Тук, в национална база “Раковски”, трябва да се правят шампиони по гимнастика
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Депутатът от НДСВ Светослав Спасов поиска временен мораториум върху разпореждането със спортните обекти, докато не бъдат направени промени в Закона за физическото възпитание и спорта
Фотограф: АСЕН ТОНЕВ
Проваленият конкурс за отдаване под наем на столичната зала "Фестивална" оголи за пореден път болезнените проблеми на спортната база в страната.
Прекратяването на остро оспорваната процедура стана по препоръка на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Нейният председател Светослав Спасов заедно с група народни представители предложиха проект за налагане на временен мораториум върху разпореждането със спортните обекти, държавна и общинска собственост, включени в капитала на търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие. Причината е, че схемата, по която в момента се управляват този тип обекти, не работи ефективно. Освен това подобен модел създава условия за сключване на наемни договори при неизгодни за държавата-собственик условия.
Сложността на проблема се изостря и от липсата на генерално решение относно това дали дейността на спортните съоръжения трябва да бъде търговска, социална или смесица между тези два компонента. "Ако е социална дейност, трябва да се посочи кой я субсидира, а ако е търговска - трябва да е ясно, че това е нещо, което ще плува в пазарна среда, защото не може никой да не плаща за нещо, което струва пари", твърди министърът на образованието Даниел Вълчев. Той беше притиснат от депутатите да спре конкурса за принадлежащата към неговото ведомство зала "Фестивална". Интерес към процедурата проявиха варненската групировка ТИМ чрез акционерно дружество "Спортен комплекс Варна" и смесеното дружество "Универсиада".
Грешки в системата
Едни от най-големите спортни обекти в страната са събрани в двете държавни търговски дружества "Национална спортна база" и "Академика 2000" с принципал съответно Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) и Министерството на образованието и науката (MOH). Дружествата са създадени да предлагат спортни услуги за нуждите на федерации, клубове и други обществени спортни организации. Целта е тези фирми да намерят механизъм за самоиздръжка на базата, така че тя да не е в тежест на държавния бюджет. Големият проблем обаче идва от това, че в тези дружества са вкарани обекти в амортизирано състояние, които не са в състояние да генерират приходи, не могат да се използват по предназначение, като и да предоставят качествени услуги на спорта. Както в много други сектори, и тук държавата се оказва недобър стопанин - тя отказва да отдели сериозни средства, за да ремонтира спортната си база, като в същото време налага бариери за влизане на частни инвестиции в дружествата, задържайки ги в забранителния за приватизация списък, а и все още не се отваря за публично-частни партньорства.
Поне на този етап обществото не е узряло да приеме публично-частните партньорства като форма за бъдещо управление на голям спортен обект, какъвто е зала "Фестивална", твърди Петя Божикова, председател на борда на директорите на дружеството "Академика 2000". "Федерацията по лека атлетика направи всичко възможно да стопира търга, защото искаше залата само за себе си. ДАМС стоеше зад тях, защото са свикнали да смучат само от бюджета. Това е тяхната пирова победа. Сега ще търсим други източници за финансиране, най-вероятно чрез кредит от банка, но тази процедура е свързана с ипотека на имущество." За да е оправдано тегленето на кредит обаче, трябва да има актив, които да носи приходи. Въпросът е как ще се обслужва този кредит, ако основните получатели на услуги са неплатежоспособните спортни федерации.
Претенциите на федерациите
Факт е, че точно Българската федерация по лека атлетика сигнализира (БФЛА), че договорът за наем на "Фестивална" е направен в ущърб на спорта. Федерацията обаче не предложи алтернатива откъде "Академика 2000" да намери 250 000 евро за модерна писта за бягане, с която да смени 40-годишната настилка в залата.
Държавата все пак е обезпечила федерациите за наема на спортни обекти, като сумите са предвидени в бюджетите на всеки отделен спорт. Под предлог обаче, че средствата са малко, спортните централи масово не се издължават. Освен това няма механизъм, който да ги принуди да провеждат подготовката си само в държавна база, а парите отиват и в частни комплекси в страната и чужбина. "Няма да е правилно да ги задължим, при положение че наличната спортна база не отговаря на съвременните стандарти. Колкото до неплатените наеми, няма друг начин да ги накараме да се издължават навреме, освен чрез съдебен иск", обясни председателя на ДАМС Весела Лечева.
Съществува и друга порочна практика държавата да налива пари за ремонт на базите в сметките на самите федерации, които от своя страна без конкурс наемат фирма-изпълнител. Става въпрос за сделки за милиони левове, какъвто е случаят с покрития басейн на "Дианабад", за ремонта на който федерацията по водна топка получи 3.5 млн. лв. За приблизително толкова пари в Европа строят нови 25-метрови басейни. По същата схема по времето на министър Васил Иванов-Лучано пари са отпуснати на федерацията по лека атлетика за пистата в Сливен, на тази по художествена гимнастика за зала "Раковски", на щангистите за залата в "Дианабад". "Вместо тези милиони левове да се разпиляват безконтролно в различни федерации, държавата можеше да вдигне с тях капитала на нашето дружество и да задължи ръководството да ги инвестира целево в ремонта на въпросните обекти", отбелязва Данаил Димов, изпълнителен директор на НСБ.
Димов е констатирал случаи, в които федерациите отклоняват част от средства, отпуснати за подготовка на национални състезатели, за други цели. "Например нашето дружество продава един храноден на "Белмекен" за 33 лв. при отпуснати от ДАМС 40 лв. Предложих на някои федерации да използват разликата за допълнителна храна, тъй като се оплакват, че спортистите са гладни. Те ми отговориха, че с тези пари си плащат заплатите на служителите."
Порочният кръг на парите
Председателят на Българската федерация по спортна гимнастика (БФСГ) Никола Проданов, един от доайените в спорта, разглежда "Национална спортна база" ЕАД като "рентиер на държавно имущество, който прилага схема за източване на държавни пари чрез прикрито финансиране на търговски дружества". Става въпрос за действащия модел, при който държавата отпуска пари на федерациите за наема, като тези суми отиват в търговското дружество. "БФСГ плаща наем от 6400 лв. на месец за една разруха, каквато е залата по гимнастика "Раковски". Освен това ни начисляват и ДДС. Четири правителства подред не представиха ясна политика за спорта. Позволиха деактуването на спортни обекти публична държавна собственост в частна държавна собственост, което бе първа стъпка за приватизация по схемата "Лучано". Вместо държавата да ни дава пари за наеми, нека осигури финансирането на 5-6 национални обекта и те да се предоставят безвъзмездно за спортна дейност на тези лицензирани клубове и федерации, регистрирани в обществена полза, които носят медали през последните петдесет години. Останалата база да се даде за стопанисване също на федерации, клубове и съюзи и да им се разреши да използват модела на публично-частното партньорство."
Данаил Димов обаче контрира с мотива, че ако дадат спортната база на федерациите, съоръженията няма да просъществуват и четири години. Например зала "София" е дадена под наем за десет години на федерацията по бадминтон, а тя не си плаща редовно наема.
Неизгодните наеми
Покрай конкурса на зала "Фестивална" стана ясно, че изобилстват договори с неизгодни за наемодателя условия. Така например тристайни апартаменти в блоковете на "Дианабад" са дадени под наем за 45 лв. на месец при пазарна цена 250 евро. "Спорт палас" край Варна, който отговаря на всички изисквания да бъде национален спортен обект, е най-яркият пример за лошо управление и безстопанственост. Прехвърлян от ръка на ръка с последен наемател Българският олимпийски комитет (организация, която няма нито лев за инвестиции), обектът от две години е затворен от ХЕИ. Според Данаил Димов "за да се приведе в търговски вид, са необходими около десет милиона лева. Такива пари при нас няма. Няма и законова форма, която да накара частния инвеститор да вложи такава сума. Водили сме разговори с международните туроператори ТУИ и "Некерман", като идеята беше да се надстрои обектът така, че да се ползва комбинирано за спорт и туризъм. Само че инвестицията е огромна на фона на законовия срок от десет години, за който може да се сключи някакъв договор", обясни Димов. Според него, в случай че Народното събрание приеме проекта, предложен от групата депутати за налагане на временен мораториум върху разпореждането със спортните обекти, това може да доведе до спиране на спортната дейност на федерации и клубове, на които договорът за наем изтича в този период.
Истината е, че след 17 години лутане в проблема със спортните бази време е държавата да спре експериментите и да въведе ясни правила на играта, и то докато процесите на стареене на обектите са все още обратими.
Обекти в капитала на Национална спортна база
1. Национален стадион "Васил Левски"
2. Спортен комплекс "Дианабад"
3. Зала "София"
4. Високопланинска база "Белмекен"
5. Конна база "Хан Аспарух"
6. Комплекс "Спортпалас"
7. Столичен колодрум "Сердика"
8. Стадион "Юнак"
9. Спортна база "Спартак" в Созопол
10. НСБ "Пампорово"
11. Зали по гимнастика на стадион "Раковски"
12. 50% от търговско дружество "Универсиада"
Обекти в капитала на Академика 2000
1. Зала "Фестивална"
2. Зимен дворец
3. Тенис комплекс "Академик"
4. Спортен комплекс "Академик"
5. 20% от търговско дружество "Академика сий палас"