Родена е на 12 декември 1991 година.
Биляна Проданова е една от най-талантливите и в същото време най-нереализираната гимнастичка в България.
Разказ на Биляна за своя път в художествена гимнастика:
Моят път в спорта не беше така розов, както много хора смятат, напротив беше труден и осеян с препятствия!
Бях 2 клас, когато започнах да тренирам, което е доста късно за нашия спорт. Преди това се занимавах с народни танци, плуване и още куп извънкласни дейности.
Сама се записах и започнах да тренирам в клуб Академик.
Нещата вървяха бавно и трудно, но ми харесваше в залата.
Тогава пътищата ни се срещнаха с моята треньорка Светослава Калоянова. Благодарна съм ѝ за всичко- с много любов, вяра, търпение, работа... смятам, че тя ме изгради като състезател, човек и личност!
Започнахме заедно от Б категория и стигнахме... всички знаят до къде стигнахме.... МЕЧТАЕХМЕ ЗА ОЩЕ, БЯХМЕ ГОТОВИ ЗА ОЩЕ!
Но Вярвам , че това е СЪДБА, липса на късмет може би...и приемам, че така е трябвало да стане.
Най- запомнящите състезания в кариерата ми са:
Сребърния и Бронзов медал от Европейското за девойки 2006 г. в Москва.
Същата година , станах и БАЛКАНСКА шампионка 2006 г. в Истанбул, на обръч, лента и в многобоя.
При жените имам 2 сребърни медала от Световната купа в Корбей Есон 2009 г. на топка и лента.
На СВЕТОВНИТЕ ИГРИ в Тайпе 2009 г. се класирах на 6 място във финалите на топка.
На Европейското първенство 2011 г.за жени в Минск- отборно 6 място
Изключително съм щастлива и благодарна, че имах възможността да работя лично с Илиана Раева, Камелия Дунавска, Ина Ананиева, Даниела Велчева и с Ефросина Ангелова- едни наистина страхотни професионалисти и личности.
В момента съм треньор в КХГ ЦСКА.
Работя с около 30-40 деца в клуба, заедно с Василена Гаврилова. Двете сме страхотен и балансиран тандем. Децата ни са на възраст от 5-6г до 13г.
Аз съм целеустремена, борбена, амбициозна!
Вярвам, че с много доброта, търпение и любов, резултатите са винаги налице!
От четири години заедно с моята треньорка Светослава Калоянова, с подкрепата на БФХГ и на КХГ ЦСКА, организираме Международното и Републиканско състезание ANGELS CUP.
Това беше една наша мечта, която успяхме да реализираме.
Основната цел на турнира е да се възроди славното минало и успехи на КХГ ЦСКА.
Имаме страхотни таланти и се радвам, че работата ми в клуба през последните години е видима.
С всяка следваща година турнирът набира все по- голяма популярност, осъществява се по- голям мащаб, повече участнички и много хора се включват с подкрепата си и ни протягат ръка.
На последното издание имахме страхотни подаръци за всички участнички и стотици детски усмивки.
С нетърпение очакваме ANGELS CUP 2021 и въпреки извънредното положение нашите талантливи деца полагат всички усилия да тренират от вкъщи и да следват нашите съвети, за да поддържат спортната си форма.
Интервю от 2015 г. https://topsport.bg/gymnastics/bilyana- ... rieri.html
Грацията ни, която победи "Прекъсвача на кариери"
"Аз съм състезател и съм свикнал да побеждавам. В моя спорт само една може да е първа. Но за конкурсите за красота не подхождам по този начин. На „Мис София" попаднах съвсем случайно. Просто приятелите ми ме накараха да опитам и аз реших да го направя. Не знам дали това е нещото, което искам да правя. В България има много красиви жени и един конкурс не е критерий за това дали съм най-красивата. Не съм от хората, които се самозабравят. Това, че съм спечелила подобен форум не ме променя. Да, може би се надявам с такива участия да си отворя някаква врата, те да са ми от полза по някакъв начин, но аз оставам спортистка. Не съм типичната миска.
Гимнастиката много помага за грациозността и женствеността на една жена. Тя изгражда стойка, грациозност, нежност, танцувалност дори. Всичко това помага в конкурсите за красота. Аз дори не съм ходила на репетициите за „Мис София". Всичко стана много спонтанно.
И с гимнастиката, както и с конкурсите за красота, се захванах съвсем случайно. Бях в хореографска паралелка с народни танци и минаваха в училищата треньорки по гимнастика да набират деца. Така попаднах в моя спорт. Не произхождам от спортно семейство, като майка ми е бивша директорка. Започнах много късно и бях много назад от останалите. Имах желание, но ми беше много трудно. Тогава моята треньорка Светослава Калоянова видя нещо в мен и забеляза неща, които останалите не бяха виждали. Това, което много ми помогна в началото беше, че бях много постоянна. Докато останалите момичета използваха лятото, за да отидат на море и да си починат, аз оставах в залата и продължаваха да тренирам. Така за много кратък период от време напреднах доста - настигнах другите и дори ги задминах. Влязох в националния отбор на 12 или 13 години, като започнах от „Б" категория, именно заради споменатото изоставане, но с течение на времето направо преминах към елитната категория, пропускайки „А". Обикновено в нашия спорт се започва към 5-6-годишна възраст, а аз стартирах около 3-ти клас. За кратък период от време попаднах в националния отбор. Моята треньорка винаги обича да казва, че просто съм създадена за това.
В едно свое изказване от преди няколко години, Илиана Раева казва, че според нея съм един от най-големите таланти в историята не само на българската художествена гимнастика, но и в света въобще. Аз винаги й благодаря за всичко, на което ме е научила - на дисциплина, постоянство и въобще на всичко, което тя е добила от спорта. За мен тя е много силна и борбена жена, постигнала е много и дори и критиката, която тя бе отправила към мен преди известно време, я приемам като нещо положително.
Сега имам възможност да обучавам малки групи дечица. Това ми доставя огромно удоволствие. Гимнастиката винаги е била целия ми живот. Много обичам деца. Колкото и труден да е бил денят ми, каквото и да ми се е случило, в края на деня всичко ми минава, след като ги видя и чуя как някое от тях ми казва „Обичам те". Не съм се замисляла дали това ми амплоа - на треньор - би могло да бъде евентуална моя бъдеща реализация. Нека завърша висшите си образования, които съм започнала и след това ще видя в каква посока ще поема.
Не очаквах този интерес от медии и журналисти към мен, след конкурса „Мис София". Това, което чета за себе си в различни медии, по-скоро е онова, което действително съм казала. Има и неща, които се преувеличават, за да стават за новина, но мен това не ме притеснява. Дори и неприятните публикации не ме притесняват особено. Може би бих се пробвала на „Мис Вселена", след като съм получила правото да участвам там. Защо пък не? Така и така сме тръгнали в тази посока - да видим какво ще стане.
Обичам времето ми да е запълнено. Намирам време за всичко и мисля, че мога да съчетавам много неща едновременно. Напротив приемам това за предизвикателство".
Биляна Проданова е име, което със сигурност не само спортната, но и по-голямата част от аудиторията в България трябва да запомни. Започнала да се занимава с художествена гимнастика години след своите връстници, грацията ни, обявената от Илиана Раева за най-голям талант в историята на българската художествената гимнастика, настига и дори задминава останалите български гимнастички за изключително кратък период от време.
Във върховия етап от развитието си, две седмици преди Световното първенство в Япония през 2009-а година, Биляна претърпява възможно най-тежката травма в света на гимнастиката - скъсана кръстна връзка и менискус. Контузия, която е позната в спортните среди като „Прекъсвач на кариери", независимо дали става дума за художествена гимнастика, баскетбол, тенис или футбол.
Нежната ни, грациозна и талантлива състезателка показва нечовешка воля и въпреки че никой не вярва, че тя ще се върне в залата, Биляна го прави, започвайки наново от нулата, от самото начало. Грешка в операцията на коляното й обаче довежда до нова травма на същото място, като дори и сега - година и половина след повторната контузия - Биляна е готова да продължи професионалния си възход, посрещайки тежките удари на съдбата с обезоръжаваща усмивка и позитивизъм.
Всичко това нямаше как да не ни накара да поканим Биляна в студиото ни, като тя прие с удоволствие, а с историята си ни трогна, вдъхнови и мотивира до крайна степен, оставайки ни впечатлени от силата на волята и характера й.
"Получих травмата си по време на съчетание, от един скок, който е с ротация. Просто коляното ми, при приземяването поддаде. Чух че то изпука, при което аз знаех, че в художествената гимнастика винаги са ни учили да не мрънкаме, да бъдем дисциплинирани и да не се оплакваме, да стискаме зъби, дори и нещо да ни боли. Първоначално не мислехме, че е нещо сериозно. Аз просто не успях да стана след това. Надявахме се кръстната връзка на коляното да не е скъсана. Започнахме да обикаляме по лекари и един момент казаха категорично, че е скъсана връзката.
В крайна сметка като ми отвориха крака ми казаха в прав текст, че вече няма да ставам за голям спорт. Аз можеше и да не се оперирам при тази травма. Много хора живеят със скъсани връзки.
Благодаря на майка ми, че тогава застана зад решението ми и ми позволи да се оперирам. Тя много добре знае какво е за мен гимнастиката, но ми каза да бъда спокойна и че здравето ми трябва да е преди всичко останало. Аз й споделих, че искам задължително да се възстановя и да се върна. Жалкото наистина беше, че всичко това се случи седмица преди Световното първенство в Япония.
Това нещо цял живот после ти тежи. Всички - Илиана, индивидуалните състезателки, ансамбълът, не знаеха какво се случва. Всички си дадоха сметка, че не са презастраховани. Истината е, че аз бях пренатоварена тогава, не беше моя грешка или невнимание. Усещах се изморена. Приех, че просто така е трябвало да стане.
Когато се натъжа за всичко случило се, си казва, че просто така е трябвало да стане, за да се случи нещо хубаво след това. За мен това наистина е най-сериозната травма, защото особено за жена е много по-трудно възстановяването след това. Операцията е тежка, но възстановяването е 90% от успешността на самата манипулация. Говорим за 6 месеца възстановяване, за месеци наред с патерици, шини... Един ден си добре, един ден не си. Това влияе много и в чисто психологически план на човек. За мен - момиче на 18-19 години, това наистина беше най-тежкото нещо, което ми се беше случвало до момента, а и след това. За жалост, на всичко отгоре нямах и късмета да ми бъде направена както трябва операцията. Не ми беше извадена частицата от увредения менискус. Това усложни всичко до максимална степен.
Не, не искам да коментирам при кого си направих операцията и чия всъщност е грешката, заради която не успях да се възстановя както трябва. Гледам да не се връщам назад. Няма смисъл да търся виновен. Да речем просто, че не съм имала късмет и така е трябвало да стане. Не съм от хората, които биха завели дело по въпроса и биха търсили сметка на някой, който не си е свършил работата.
За мен беше много тежко да се върна след това отново в залата. Беше ме страх. Страхът винаги остава. Тази травма винаги остава трайна следа у теб. Все си мислиш, че кракът отново ще поддаде, че отново ще минеш през всичко, през целия този ад.
За съжаление така и стана - през 2013-а скъсах отново връзка на същото коляно, именно защото менискусът не беше правилно опериран преди това. От хрущяла не ми беше останало почти нищо. Иван Василев ме оперира и заради не добре свършената работа преди него, се наложи да ми прави три пъти по-сложна операция. Беше голям шок да ми кажат, че отново съм скъсала връзка на същия крак. Веднъж човек може да се справи с това, но вторият път беше просто голям срив за мен, научавайки че отново трябва да мина през целия този ад. Казах, че просто няма нужда отново да ме оперират, не исках да преживявам всичко от самото начало. Този път обаче операцията беше задължителна и аз по-скоро нямах избор. Толкова лошо беше състоянието на крака ми. Понеже стана много усложнена травмата, ми беше този път година и половина възстановяването. Така че в момента съм горе-долу в края на този етап - ходя на фитнес и поддържам мускулатурата си.
Миналата година се явих на състезание. Станах републиканска шампионка в „Б" категория. Това разбира се не е моето ниво. Аз не скачах, не се въртях на този крак. Може би излязох с 30% от възможностите си, но въпреки това станах първа. Нямах каквато и да било конкуренция. Играх чисто, въпреки че не бях добре подготвена, не бях тренирана, но рутината и опитът ме спасиха в тази ситуация".
