"Меридиан Мач" продължава своя преглед на българското участие на световните първенства по художествена гимнастика. Средата и краят на 70-те години на миналия век са тежко време за грациите ни. Най-вече заради смяната на поколенията, а и заради някои доста тежки междуличностни отношения сред големите ни фигури в този спорт.
Мистериозната катастрофа на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене на самолета от София за Врашава, в която загиват Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова и девойките от националния отбор пък придава още по-черни краски на това десетилетие. В днешния материал няма да се спираме на тази трагедия, на мистериите, теориите и конспирациите, които я обвиват, защото те са обект на много по-обширен анализ.
Като за начало трябва да кажем, че легендарната треньорка Жулиета Шишманова получава два много тежки удара от съдбата. Първият е смъртта на малката й дъщеря, която умира още като бебе. Шишманова заминава за един турнир в Хавана, а като се връща, заварва детето си болно в "Пирогов". Казат й, че на другия ден ще го изпишат. Било простуда, но всичко било минало. Когато отиват да го вземат, им съобщили, че през нощта е починало. Шишманова не е на себе си. Тя се съвзема бавно, мъчително и само в залата дава признаци на живот.
След това обаче идва и друг удар - нейният шедьовър - Мария Гигова, я напуска и отива да тренира при Златка Аврамова, а после при Лили Мирчева. От другата страна пък Красимира Филипова, която до тогава е била при Аврамова, отива при Жулиета Шишманова. "Обстановката ставаше вече наистина ненормална.
Бяха амбицирани до краен предел гимнастички, амбицирани до краен предел треньорки. Жулиета наблюдаваше жадно на всяко състезание Мария. Трепваше, още като съобщят името. Стоеше, опъната като струна и констатираше неизменно: "Моя си е Мария. Докато играе, докато е гимнастичка, моя ще е. Много са ни годините, в които сме работили заедно. Най-важните години, когато се изграждаше като гимнастичка, а аз като треньорка. Могат да прибавят каквото си искат, никога няма да е достатъчно, за да й отнемат това, което съм й дала“, казва треньорката в книгата "Жулиета Шишманова" на Маргарита Рангелова.
Така в крайна сметка изцяло „нейна“ си остана единствено Нешка Робева, която няма нито един тренировъчен ден при друга треньорка.
В тренировъчната залата напрежението може да се разреже с нож - Нешка и Красимира искат да победят Мария на всяка цена, а Гигова от своя страна кипи от желание пак да е пред двете в класирането.
В такава обстановка нашите заминават за световното в Ротердам през 1973 г., като то ще се окаже последното за първото ни златно поколение гимнастички. Но тогава само Нешка Робева знае това. Защото само тя предварително е тръгнала с нагласата, че слага край на кариерата си след него. Другите още не знаят, че ще ги "пенсионират".
"Все по-изпепелена от всяка нова битка излизаше Жулиета. Нямаше сили да спре, не можеше да не чувствува цялата абсурдност на положението. Често като че беше страничен наблюдател на всичко, дори на себе си", пише Маргарита Рангелова.
На световното в Ротердам Робева и Филипова обаче проиграват шансовете си още на първия уред. Изпускат бухалките на едно и също място. Нито сложно, нито трудно, нито рисковано... Но ще се окаже фатално за амбициите им за титлата. Защото после играят безгрешно, но това правят и конкурентките им.
Седем блестящи старта, проиграни от едно глупаво изпускане на бухалките! Мария Гигова става световна шампионка заедно с Галима Шугурова. Това е трета световна титла за българката. Но Жулиета Шишманова не може да си намери място заради грешката на Робева.
"Нямаше по-готова от нея шампионка да стане, ще ми изпуска бухалките, ще ми играе блестящо после, така - за удоволствие на залата, ще ми гърмят и скандират! С едното гърмене и скандиране ще си остане. Да, ще я помнят, ще я обичат... Просто не е от породата на шампионките! От породата на любимките е. Колко отдавна зная това и как не мога да се примиря. Още преди Варна знаех, че само Мария е достатъчно цялостна, достатъчно завършена за победителка. Трябва характер за тази работа.
Нешка имаше дарба да играе, Мария - да побеждава - казва Шишманова след състезанието. След Ротердам 1973 Робева слага край на кариерата си, както е била решила, но Шишманова натиска това да стори и Гигова, която обаче желае да продължи да се състезава. Треньорката смята, че точно сега е моментът да си отиде. Когато е на върха. Според схващанията на Шишманова трикратната световна шампионка трябва да запази блясъка си непомръкнал. Никой не бива да я вижда да спада надолу от този връх.
В крайна сметка е организиран бенефис на Гигова, на който Шишманова й подарява букет със 108 рози - толкова, колкото са златните медали в кариерата на Мария.
По план в отбора трябва да остане само Красимира Филипова, а останалите да са грации от младото поколение. По-късно обаче Шишманова решава, че не е добре една толкова опитна гимнастичка да спира развитието им, защото тя винаги ще е по-добра от тях и ще ги потиска. Така Филипова също се оттегля.
Самата Шишманова също се чувства изчерпана. През 1976 година националният отбор е поет от Нешка Робева, която вече е започнала да прави чудеса в "Левски-Спартак", където е треньорка от 1974 г. и където расте невероятно поколение от състезателки - Илиана Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова...
Преди те да се утвърдят обаче има един преходен период от няколко години, в който титулярните ни грации са дъщерята на Жулиета Шишманова - Кристина Гюрова, както и Валентина Ганева и Светла Колчевска. България пропуска световното в Мадрид през 1975, като се включва в бойкота на СССР и ГДР срещу режима на генерал Франко. Интересното е, че Франко умира точно в денят на откриването на световното, на нашите така или иначе си остават у дома.
На световното в Базел през 1977 година Кристина Гюрова печели два бронза, единият в многобоя. Валентина Ганева прави две груби грешки и отива на четвърто място в многобоя, а Светла Колчевска - на осмо. На това световно Илиана Раева е резерва.
Световното в Лондон през 1979 г. до голяма степен трябва да реши ще я бъде ли Нешка Робева като национален треньор и или не. И точна в британската столица нашите започват своя ренесанс. Взимаме две шампионски титли, макар и на отделните уреди. Кристина Гюрова е златна медалистка на въже, а Илиана е световна шампионка на бухалки. Интересното тук е, че Илиана стига до златото след бурен протест на публиката, който принуждава съдийките за пръв път в историята на този спорт да си променят оценката. Те я повишават и така Раева става световна шампионка.
